Този раздел представя различните начини за събиране и съхраняване на доказателства и тяхната доказателствена стойност в съдебната фаза на наказателното производство.

Съгласно § 163 НПК полицията е задължена да разследва престъпления. Много често разходите и усилията са непропорционални на стойността на откраднатите вещи, поради което на практика не биват събирани абсолютно всички възможни доказателства. При различните случаи на квалифицирани престъпления като кражба от жилище с влизане с взлом или в организирана група се наблюдава изчерпателно ползване на предвидените следствени мерки. В анализ на Института за криминологични разследвания на Долна Саксония на извършените престъпления в пет големи германски града се казва, че в около 9 от 10 случая (въпреки че съществуват силни регионални различия) при кражби от частни домове с влизане с взлом, полицията търси доказателства на самото местопрестъпление. В около 61% от случаите такива биват открити. В зависимост от доказателствата, в случай, че полицията открие заподозрян, има вероятност да се стигне до обвинение.

С оглед на строгите наказания (вж. Част I, статията за кражба) при различните състави на престъплението кражба, е препоръчително навреме да потърсите специализирана правна помощ. Такава Ви е особено необходима, ако сте обвинени в кражба, извършена от банда или в кражба с влизане с взлом. Вашият защитник ще може да провери събраните доказателства и да разработи подходяща стратегия за Вашата защита. Неговата основна цел ще бъде да прекрати производството преди да бъде повдигнато обвинение и да бъде стартирано съдебно производство. Прегледът на доказателствата, оценяването на тяхната годност в съда и тяхната тежест според обвинението е една от най-важните задачи на Вашия защитник.

Събиране на доказателствата от местопрестъплението

Най-често събираните доказателства в случаи на кражба са пръстовите отпечатъци. Също така, често се събират следи от инструменти, използвани при кражбата, както и отпечатъци от подметки на обувки. В редки случаи се съхраняват и отпечатъци от уши (такива могат да се получат, ако извършителят притисне ухото си към вратата, за да чуе дали някой от обитателите си е в вкъщи) и текстилни влакна.

Пръстови отпечатъци

Извършителите често оставят следи под формата на така наречените „латентни" отпечатъци, които обикновено не се виждат при нормално осветление. Тук става дума за отпечатъци, оставени от тънки следи от изпотяване при докосването на определени вещи. Същите могат да бъдат видени посредством специални методи и да бъдат събрани като доказателства за дълъг период от време. Благодарение на специалното и уникално за всеки човек разпределение на така наречените папиларни линии на пръстите и дланите, съответният отпечатък може ясно да идентифицира определено лице. Проблематичното е това, че в домовете има много пръстови отпечатъци на обитателите или на невинни посетители. Това налага сравняване на техните отпечатъци, за да бъдат изключени от кръга на заподозрените.
Ако е осигурен подходящ пръстов отпечатък, заподозреният може да бъде идентифициран чрез автоматизирано сравняване в полицейската база данни за много кратък период от време. За да се случи това обаче, отпечатъците на извършителя трябва вече да са взети и съхранени от полицията. Ако извършителят носи ръкавици, е възможно да се вземат отпечатъци от ръкавиците и да се сравнят с ръкавиците на заподозрения. Повече информация ще намерите в нашата статия за пръстовите отпечатъци.

Отпечатъци от подметки на обувки

Отпечатъци от обувки се получават, когато например крадците влязат през вратата или когато влязат в дома с мокри или мръсни обувки. Често отпечатъците не са видими, но могат да се видят при специално осветление. Разследващите полицаи заснемат следите на местопрестъплението и вземат отпечатъци или отливки от тях, ако следите са оставени в снега или в градината пред къщата. Получените отпечатъци могат да бъдат сравнени с обувките на заподозрения. В допълнение от тях могат да бъдат направени изводи за размера, теглото и поведението на извършителя.

Снетите доказателства пред съда

В съдебното производство събраните отпечатъци се оценяват от вещо лице, което чрез сравнение между следите от местопрестъплението и отпечатъците на заподозрения може да докаже дали има съвпадения.

На дактилоскопичните данни (пръстови отпечатъци) се гледа на практика като на много надежден метод за идентифициране на дадено лице, ето защо те имат значителна стойност като доказателство в съда. Повече информация относно критиката към това доказателствено средство ще намерите в нашата статия за пръстовите отпечатъци.

ДНК-изследвания

Често се събират и следи от ДНК. По този начин полицията може да вземе молекулярен генетичен материал, който произхожда от извършителите и който е намерен на местопрестъплението. ДНК е молекула, в която се съдържа генетичният код на организма, като при всеки индивид този код е различен, освен при еднояйчните близнаци.¹ Към този вид следи се числят по-специално тъкан от човешко тяло, кръв, семенна течност, косми, слюнка (например по фасове от цигари). Този доказателствен материал може да идентифицира или изключи определено лице като извършител на деянието. Според законовата уредба събраният материал може да бъде анализиран чрез молекулярно-генетично изследване и да покаже произхода и пола на лицето. Изследването обикновено се извършва от публично назначени вещи лица, които записват своите констатации в експертизи и ги представят като писмено доказателство в съда.

Стойност на следите от местопрестъплението като доказателства пред съда

По принцип следите, открити на мястото на престъплението, било то пръстови отпечатъци или следи от ДНК, се третират само като индикации (косвени доказателства), които единствено доказват, че на местопрестъплението е присъствал определен човек. В зависимост от броя на отделните доказателства, всички те в съвкупност или едно от тях в заключение могат да убедят съда във вината на конкретния извършител. Ако например има следи на заподозрения в даден частен дом, до който той никога не е имал легитимен достъп, може да бъде направен изводът, че идентифицираният човек е извършителят.
Следователно задачата на защитника в наказателния процес е да изясни фактите изцяло, било то чрез подаване на искания за събиране на доказателства и възражения, или чрез собствено разследване и по този начин да оневини клиента. Един опитен защитник може да намери доказателства, които доказват невинността на клиента му или вината на друго лице. Също така е възможно да има правдоподобно и очевидно обяснение за това, че на местопрестъплението са открити следи от клиента или да съществува пречка пред използването на събраните материали като доказателства пред съда, например, поради замърсяване. Ако случаят е такъв, защитникът може да предприеме необходимите постъпки за това, тези доказателства да не се използват и по този начин да гарантира справедлив процес.

Видеонаблюдение

На следващо място се допускат като доказателства видеозаписи на извършителите, които са направени в рамките на частното или общественото видеонаблюдение. В хода на разследването властите могат, в зависимост от качеството на видеозаписите и от това дали извършителите могат да бъдат разпознати или не, да идентифицират извършителя(ите). Видеозаписите са полезно доказателство, когато има конкретни заподозрени, но при липсата на такива, извършителите не винаги могат да бъдат разпознати, особено ако са непознати за персонала на даден магазин или за собствениците на частен имот. В зависимост от качеството на записите и тяхното съдържание те могат да имат различна доказателствена стойност. Например, ако заподозреният е заснет само в близост до мястото на престъплението, например пред входа на супермаркет, това обикновено не е достатъчно, за да бъде осъден. Ситуацията може да е различна, ако извършителят на престъплението е заснет по време на самата кражба.

Нашият съвет

С оглед на строгите санкции при извършване на кражба е препоръчително навреме да потърсите правна помощ при специализиран адвокат по наказателно право. Такава Ви е особено необходима, ако сте обвинени в кражба, извършена от банда или в кражба с влизане с взлом. Вашият защитник може да провери събраните доказателства при разследването и още на този етап да разработи подходяща стратегия за Вашата защита. Една от най-важните задачи на представляващия Ви адвокат ще е да прегледа доказателствата, да оцени тяхната годност и тяхната тежест пред съда. Използването на доказателства, които подкрепят тезата на обвинителя, но са осигурени посредством противозаконни способи, не е разрешено в съдебната практика. Например недопустими като доказателство пред съда са тайни записи на частен разговор или материали, намерени при неоторизирано използване на нечий компютър/телефон. В определени граници могат да бъдат използвани от съда визуални доказателства като снимки и видео-материали. Чрез проверка на събраните доказателства, както и оценка на фактическите обстоятелства и на правната уредба, защитникът може да прецени дали може да се очаква наказание и заедно с клиента си да изгради правилната стратегия. Дори да преобладават уличаващи доказателства, всеки случай е индивидуален и в обхвата на наказателната рамка съществува широко поле на действие от гледна точка на очакваното наказание.

¹ Ангел Биков, Криминалистика: Полицейско разследване : Доказателства, 2007, стр. 53.