Настоящата епидемиологична обстановка е свързана, за съжаление, с несигурност, както от гледна точка на здравето, така и от гледна точка на бизнеса. Ето защо много малки и големи фирми са изправени пред невъзможност да посрещат своите текущи финансови задължения. Целта на статията е да послужи като ориентир в ситуация на криза и да предостави обща информация за немското производство на несъстоятелност, като се акцентира върху предотвратяване на наказателноправни последици.

Заявяването на неплатежоспособност

Когато дружество с ограничена отговорност (GmbH) изпадне в състояние на неплатежоспособност, неговите ръководни органи са длъжни да подадат молба за образуване на производство по несъстоятелност. Според чл. 15 а от Кодекса за несъстоятелността (Insolvenzordnung - „InsO“) молбата трябва да бъде подадена в съда в срок от три три седмици, след като е настъпила неплатежоспособността или свръхзадължеността. В противен случай отговорниците могат да бъдат подведени под наказателна отговорност заради незаявяване на неплатежоспособност (Insolvenzverschleppung, 15 a InsO).

Ръководни органи

Следните ръководни органи са длъжни да подадат молба в съда, ако дружество с ограничена отговорност (GmbH) изпадне в несъстоятелност:

• Управителят на дружество с ограничена отговорност (Geschäftsführer)
• Заместникът на управителя, който представлява търговското дружество на основание чл. 44 от Закона за дружеството с ограничена отговорност (§ 44 GmbhG)
• Фактическият управител, тоест лицето в сянка, което „дърпа конците“ (faktischer Geschäftsführer)
• При липса на управител всеки съдружник на дружеството (Gesellschafter)

Производство по несъстоятелност по молба на кредитор

Кодексът за несъстоятелността (InsO) предоставя възможност на кредиторите да предизвикат образуване на съдебно производство по несъстоятелност. Към тази мярка може да прибегне всяко физическо и юридическо лице, чиито финансови претенции към дружеството са неудовлетворени и/или е проведено безуспешно принудително производство. В практиката здравните каси често прибягват към молба за образуване на производство по несъстоятелност, ако определено дружество няколко месеца подред не внася дължимите социални осигуровки.

Неплатежоспособност (Zahlungsunfähigkeit)

Основната причина за образуване на производство по несъстоятелност е неплатежоспособността. Неплатежоспособност е налице, ако длъжникът не е в състояние да обслужва задълженията, които са станали изискуеми. По правило наличие на неплатежоспособност се предполага, ако длъжникът е спрял да извършва плащания (чл. 17 ал. 2 InsO). В практиката намират приложение различни методи за констатиране на момента, в който е настъпила неплатежоспособността, като например анализа на ликвидността. Особено показателен от тази гледна точка е т. нар. „коефициент за абсолютна ликвидност“, който характеризира платежоспособността на предприятието, при положение че падежите на текущите задължения са близки до датата, на която се изготвя счетоводния баланс на дружеството.

Грозяща опасност от неплатежоспособност (Drohende Zahlungsunfähigkeit)

Счита се, че длъжникът е изправен пред непосредствена опасност от неплатежоспособност, ако има вероятност той да не бъде в състояние да обслужи съществуващите си задължения за плащане на датата, на която те ще станат изискуеми (чл. 18 ал. 2 InsO). С тази разпоредба законодателят е имал намерение да разшири възможностите на длъжника и на кредиторите да реагират при предвидима опасност от неплатежоспособност. Тъй като обаче е трудно да се направи прогноза за бъдещето по отношение на ликвидността, приложението на чл. 18 ал. 2 от Кодекса по несъстоятелност в практиката е доста ограничено.

Свръхзадълженост (Überschuldung)

Производство по несъстоятелност трябва да бъде образувано и в случай на свръхзадълженост. Свръхзадълженост е налице, ако имуществото на длъжника вече не покрива съществуващите задължения, освен ако с оглед на обстоятелствата е много вероятно предприятието да продължи да съществува (чл. 19 ал. 2 InsO).

Ако предвид обстоятелствата по-нататъшното съществуване на предприятието е много вероятно, оценката на стойността на имуществото на длъжника трябва да стъпи на тази основа.

Наказателноправни санкции

Ако ръководните органи на дружеството с ограничена отговорност не подадат навреме молба за образуване на производство по несъстоятелност или подадат неправилна молба, е възможно да бъдат подведени под наказателна отговорност по чл. 15 а InsO заради Insolvenzverschleppung. Наказуемо е неподаването на молба или подаването на неправилна молба. Престъплението се счита за извършено, когато е изпуснат срока от три седмици, който започва да тече от момента, в който е настъпила несъстоятелността. В следствие на мерките за овладяване на пандемията от COVID-19, много фирми претърпяват криза и са застрашени от финансови загуби. За да имат възможност да се справят с кризата, било то с помощта на кредити или благодарение на собствени усилия, задължението за подаване на горепосочената молба е спряно до 31.12.2020 г. Но от тази привилегия могат да се ползват само дружества, които са задлъжнели в следствие на пандемията и не са неплатежоспособни в смисъла на Кодекса за несъстоятелността. За ръководните органи законът предвижда при неизпълнение на задълженията парична глоба или наказание лишаване от свобода до три години.

Производство по несъстоятелност

Както беше описано по-горе, молбата за образуване на производство по несъстоятелност може да бъде внесена от кредитор или от ръководните органи на дружеството. Много от съдилищата приемат само молби, които са изготвени по специално предвидените за целта формуляри. Предвид инкриминирането на неправилно подадена молба, се препоръчва съдействието от адвокат по време на цялото производство по несъстоятелност. Нашата кантора предлага комплексно обслужване, включващо всички необходими действия от първата консултация до съдебното представителство на кредитора или длъжника.

Молбата трябва да бъде подадена в съответния компетентен съд по несъстоятелност (Insolvenzgericht). Съдът проверява молбата и трябва да установи дали условията за образуване на производството са изпълнени, което може да отнеме известно време. Веднага след разглеждане на молбата, съдът може да определи привременни мерки, които му изглеждат необходими, за да се избегне евентуална промяна във финансовото състояние на длъжника, която може да ощети кредиторите, докато се чака решението на съда във връзка с молбата (чл. 21 ал. 1 InsO).

Обикновено съдът назначава временен синдик (vorläufiger Insolvenzverwalter), на който според обстоятелствата и състоянието на дружеството биват предоставени ограничени или широки правомощия. Временният синдик има широки правомощия, ако съдът наложи обща забрана на длъжника да се разпорежда с имуществото, като правото да управлява и да се разпорежда с имуществото на длъжника се прехвърля на синдика (чл. 22 ал. 1 InsO). Ако назначеният временен синдик има ограничени правомощия, длъжникът си запазва правото да се разпорежда с имуществото. Възможно е също така съдът да постанови, че правото на разпореждане на длъжника може да се упражнява само с одобрението на синдика.

Необходимо е също така да се осигури финансирането на производството по несъстоятелност. От това следва, че молбата за образуване на производство по несъстоятелност ще бъде отхвърлена, ако съществува вероятност имуществото на длъжника да не е достатъчно, за да покрие свързаните с производството разходи (чл. 26 ал. 1 InsO).

Ако условията са изпълнени, съдът по несъстоятелността, постановява решение за образуване на производство, което се публикува в интернет на страницата https://www.insolvenzbekanntmachungen.de/. В решението за образуване на производството съдът призовава кредиторите да предявят вземанията си пред синдика в рамките на определен срок. Освен това съдът определя дата за провеждане на събрание, на което кредиторите, въз основа на доклада на синдика, да решат как ще протече производството по несъстоятелност и насрочва дата за провеждане на заседание за установяване на предявените вземания.

В Кодекса за несъстоятелността не се предвиждат отделни видове производства за оздравяване и ликвидация. В допълнение към стандартната процедура законът дава възможност да се пристъпи към изготвяне на план по несъстоятелността като път към ликвидацията или оздравяването на предприятието.

Нашият съвет

Предимствата на дружеството с ограничена отговорност са общоизвестни. Управителят и съдружникът по правило не носят персонална отговорност за „бедите“ на дружеството. Ситуацията обаче може да се промени светкавично в ущърб на ръководните органи, ако дружеството изпадне в криза. В такива случаи препоръчваме на управителя и съдружника на GmbH да се консултират с нас, без да отлагат. Със съдействието на адв. д-р Милушева, сертифициран защитник по икономическо наказателно право, може да избегнете сериозни финансови и наказателноправни последствия.