Инфотека

Европейската прокуратура накратко

Автор: Шайен Блум, стажант-юрист



Европейската прокуратура е институция към ЕС със седалище в Люксембург, чиято дейност е насочена към провеждане на наказателно преследване. Понастоящем тази институция се оглавява от европейския прокурор Лаура Кодруца Кьовеши, а един от нейните заместници е германецът Андрес Ритер. Въпреки че създаването на Европейската прокуратура беше предложено от Европейската комисията още през 2013 г., като окончателното решение беше взето през 2017 г. с регламент на ЕС (наричан по-нататък Регламент за Европейска прокуратура или Регламента) в рамките на т.нар. засилено сътрудничество, единната институция започна ефективна работа едва през юни 2021 г. В инициативата участват 22 държави – членки на ЕС, включително Германия и България.

Организационна структура на Европейската прокуратура

Структурата на Европейската прокуратура е двустепенна, според чл. 8 от Регламента за Европейска прокуратура. На централно равнище в ЕС този правоприлагащ орган отговаря основно за координацията и надзора на процедурите за наказателно преследване. Освен това във всяка участваща държава членка са посочени т. нар. делегирани европейски прокурори, които осигуряват провеждането на наказателни производства на децентрализирано национално равнище с национални ресурси и на базата на националното законодателство.

Европейската прокуратура е независим орган, който не се подчинява нито на указанията на ЕС, нито на тези на националните органи, според член 6, параграф 1 от Регламента за Европейската прокуратура. Ако има подозрение, че са извършени престъпления в областта на компетентност на единната прокуратура, националните органи не могат повече да провеждат (по-нататъшно) разследване сами, а трябва незабавно да я информират, според чл. 24, ал. 1, ал. 2 от Регламента. След това разследванията се провеждат изключително от Европейската прокуратура, а националните органи само го подпомагат в дейността му.

Правоприлагащ орган за трансгранични мерки

Преди въвеждането на общата прокуратура, отделните държави – членки на ЕС имаха възможност да преследват престъпления срещу бюджета на ЕС. Проблемът обаче беше, че националните прокуратури не можеха да действат трансгранично и следователно трябваше да подават молби за правна взаимопомощ към органите на други държави членки, ако искаха да извършат претърсване в друга държава. Но тази практика често усложнява разследванията и води до забавяне на производствата.

Със създаването на Европейската прокуратура този проблем е решен, тъй като тази институция може да действа трансгранично. Европейската прокуратура вече не е задължена да подава официално искане за правна взаимопомощ, за да извършва следствени действия в други държави членки, а може директно да възлага необходимите следствени действия на делегирания европейски прокурор на другата държава членка, съгласно чл. 31, 32 от Регламента за Европейска прокуратура. Делегираните европейски прокурори имат същите правомощия като националните прокурори, чл. 13, параграф 1 от Регламента. Това прави наказателното преследване като цяло по-бързо и по-ефективно. По-специално по този начин може да се избегне възможността междувременно да бъдат „отклонени“ парите, получени от престъпленията, и по този начин да се избегне конфискацията.



Компетенции на Европейската прокуратура

Задачата на Европейската прокуратура е да се бори с тежките престъпления, по-специално с организираната престъпност, които накърняват финансовите интереси на ЕС, според член 4 от Регламента. Само за 2019 г. такива престъпения са нанесли щети на ЕС в размер на 460 млн. евро.

Европейската прокуратура преследва престъпления като измами със субсидии, пране на пари, корупция и трансгранични измами с ДДС. Предпоставка за намесата на тази институция е в случаите на измама да е настъпила щета в размер на повече от 10 000 евро или, в случай на измама с ДДС, ощетяването да надхвърля 10 милиона евро, според член 22, член 25, параграф 2 от Регламента.

След пандемията COVID 19 на преден план излязоха и престъпленията, свързани с помощта на ЕС по програмата „Коронавирус“. Само фондът за възстановяване „Коронавирус“ е на стойност 750 милиарда евро. Поради извънредните обстоятелства беше необходимо тези средства да бъдат отпуснати възможно най-бързо, което благоприятстваше измамните практики, тъй като поради спешната ситуация не можеше да се извършат предварителни задълбочени проверки. Само в Германия през последните месеци на национално равнище многократно са разкривани случаи на измами при закупуването и фактурирането на маски, тестове и ваксини.

Кои процедурни правила се прилагат в производствата на Европейската прокуратура?

Веднага щом започне да се занимава с даден въпрос, прокуратурата го разследва до край. Няма други процедури за разследване на национално равнище, според член 25, параграф 1 от Регламента. В съответствие с член 26, параграф 4 от Регламента делегираният европейски прокурор на държавата членка, в която е центърът на тежестта на престъплението, отговаря за образуването на досъдебното производство. Ако е засегнато наказателното право на няколко държави членки, делегираният европейски прокурор на държавата членка, в която е извършено по-голямата част от престъпленията, редовно отговаря за провеждането на досъдебното производство, въпреки че в обосновани случаи може да се направи изключение. При провеждане на действията по разследване, европейските делегирани прокурори се основават на Регламента за Европейска прокуратура, както и субсидиарно на процесуалното право на съответната държава членка, според член 5, параграф 3 от Регламента. Следователно в Германия наказателните производства се уреждат от Наказателно-процесуалния кодекс.

Кои съдилища се произнасят по производствата, провеждани от Европейската прокуратура?

За производствата на Европейската прокуратура обаче няма отделен съд. Ако разследванията на тази институция доведат до достатъчни подозрения, единната прокуратура повдига обвинения за престъплението пред съответните компетентни национални съдилища. Ако няколко национални съдилища са компетентни, например ако съответните престъпления са извършени в няколко държави членки, обвиненията обикновено се повдигат в държавата членка на делегирания европейски прокурор в съответствие с член 36, параграф 3 от Регламента, въпреки че това може да се предотврати при наличие на достатъчно основания. Веднага след като бъде определена държавата членка на наказателното преследване, компетентният национален съд се определя в съответствие с националното право, според чл. 36, параграф 5 от Регламента.