Инфотека

Дете в Германия – родител в България

Колко издръжка дължи живеещ в България родител?

Наказуемост на неплащането на издръжка

Автори: Адв. Валерия Димитрова-Филипова и адв. д-р Мария Милушева, специалист по наказателно право

Една от основните последици след разтрогването на брака, е уреждането на отношенията родители-деца. Един от аспектите на тези отношения е именно задължението за издръжка. Благодарение на установените в Регламент (EO) 4/2009 г. правила, в наши дни е напълно възможно дете, живеещо в Германия, да получава издръжка съобразно немското законодателството от родител, живеещ в България. Специфичното в подобни случаи е фактът, че трябва да се вземе под внимание както немското законодателство, така и българското и европейското законодателство.

При определянето на издръжката както българското, така и немското законодателство обръщат внимание на възможностите на родителите, но определящите принципи се основават на нуждите на детето. Изхождайки от най-често задаваните практически въпроси, в следващите редове представяме накратко, неизчерпателно основните разлики между приложимите правила за издръжката на дете в двете държави.

Издръжка на дете съгласно немското право

Като ориентир относно минималните размери на издръжката на дете в Германия, се е утвърдила така наречената „Дюселдорфска табела“. В нея определянето на минималната издръжка се извършва на базата на възрастовата група, в която попада детето, и на нетните доходи на родителя. Така например, ако родителят разполага с месечни доходи в размер до 1.900,00 € нето, издръжка за дете, попадащо в първата възрастова група - до 5 годишна възраст, е 369,00 €, а за дете, попадащо в последната възрастова група – от 18 години – 530,00 €. (актуално към дата: 17.11.2020). Също така от значение е дали детето е пълнолетно, дали е студент, дали получава собствени доходи, дали за него се получават детски надбавки и др. Според най-новата немска съдебна практика, т.нар. „корона-бонус“ също се взима под внимание при изплащането на месечната издръжка за двата месеца, в които е получен. Поради това при извършването на преценка относно това дали размерът на издръжката е обективен, е от голямо значение да се вземат предвид всички специфики на конкретния казус.

Издръжка на дете, имащо обичайно пребиваване в Германия, може да бъде изчислена и претендирана от родителя съгласно Дюселдорфската табела независимо от гражданството на детето и на родителите. Определящо значение има местоживеенето на детето. Именно поради тази причина, ако детето живее в Германия, макар и разводът на родителите да е бил в България, то нуждите на детето вече се определят от стандарта на живот в Германия.

Въпреки че водещ принцип са нуждите на детето, законодателят не неглижира и възможностите и собствените нужди на родителя. Ето защо при определяне на размера на издръжката се взимат предвид и минимално необходимите за екзистенцията на родителя средства. Така за безработен родител е наложена сумата от 960,00 € на месец, а за родител, получаващ трудово възнаграждение, съответно 1.160,00 € месечно (актуално към дата: 17.11.2020). Поради това често на практика родителите, живеещи в България, получават месечни доходи под посочените за Германия минимални размери. Именно заради това, в един съдебен процес в Германия е много важно родителят, живеещ в България, да потърси юридическа помощ.

Внимание: Ако не вземете активно участие в заведен срещу Вас съдебен процес в Германия, рискувате срещу Вас да бъде постановено неприсъствено решение. Това решение ще подлежи на изпълнение в България! В практиката често се случва родителите в България да реагират, едва когато въз основа на влязлото вече в сила немското съдебно решение в рамките на изпълнителното производство банковите им сметки или трудово възнаграждение в България са запорирани.

Издръжка на дете съгласно българското право

За сравнение, накратко представяме и уредбата на издръжката съгласно българското право. Съгласно българското законодателство, минималният размер на издръжката на дете е равна на 1/4 от размера на минималната работна заплата, която се определя с постановление на Министерския съвет.

Така минималната издръжка не е посочена като конкретна сума, а се актуализира пропорционално с минималната работна заплата. Актуалната към 01.01.2020 г. минимална издръжка на дете в България е 152,50 лв.

Важно: Увеличаването на минималната работна заплата обаче няма автоматично за последица увеличаването на размера на присъдената издръжка, за целта е необходимо съдебно решение!

В България не са установени и конкретни доходи на родителя, определящи минимално необходимите му финансови средства. Според съдебната практика на ВКС, нуждите на лицата, които имат право на издръжка се определят съобразно с обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и всички обстоятелства, които са от значение за случая, а възможностите на лицата, които дължат издръжка, се определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация, които са винаги обективни и конкретни.

Издръжка в Германия след вече постановено съдебно решение в България

На следващо място в практиката често се срещат и случаите, при които след развод и постановено решение от български съд, родителят, на когото е предоставено упражняването на родителските права, се премества да живее заедно с детето в Германия. В този случай е напълно възможно от страна на другия родител да бъде претендирана издръжка, отговаряща на посочените по-горе минимални размери в Германия, която да допълни размера на вече присъдена издръжка по българското право.

Наказателноправни последици от неплащане на присъдена издръжка

За да стане ясно, че неплащането на издръжка е престъпление, законодателят е въвел чл. 170 от немския Наказателен кодекс (Verletzung der Unterhaltspflicht, § 170 StGB). Целта на чл. 170 от Наказателния кодекс е да защити финансово зависимите хора и особено деца, както и широката общественост от иначе необходимото и неизбежно използване на публични средства. Наказуемо е дееспособно лице, което носи отговорност за издръжка, ако умишлено не плаща издръжка на лицето, имащо право на издръжка, и по този начин застрашава прехраната му. Предвиденото наказание е до три години лишаване от свобода или парична глоба. По-строго наказание е предвидено при неплащане на издръжка на бременна жена, която поради липса на средства претърпи аборт.

Лицата, имащи право на издръжка, имат възможност да подадат наказателна жалба за нарушение на задължението за издръжка. Жалбата може да послужи като своеобразно средство за натиск, което да накара длъжника да плати издръжката под заплахата от наказание. Осъждането на лицето, дължащо издръжка, да заплати глоба или дори да излежи ефективна присъда в затвора са по-скоро изключение, освен ако задълженото лице не нарушава задължението си за издръжка по особено осъдителен начин, респ. се окаже неразумно. Доколко жалбата за неплащане на издръжка би има успех в конкретния случай, можем да преценим, след като се запознаем с всички съпътстващи обстоятелства.

Българското законодателство също обявява неплащането на издръжка за наказуемо ( чл. 183, ал. 1 НК). До такава мярка може да се прибегне, ако разполагате със съдебно решение, постановено срещу другия родител за заплащане на издръжка и неплащане от негова страна на издръжката за два или повече месеца. Предвиденото наказание е до една година лишаване от свобода или пробация. За да мотивира изпълнението на задължението, законодателят е предвидил, че лицето не се осъжда, ако преди постановяване на присъдата от първата инстанция изпълни задължението си и не са настъпили други вредни последици за имащия право на издръжка.

Нашият съвет

Краят на отношенията никога не е приятен. Когато обаче в тези отношения е въвлечено и дете, правилният подход трябва да бъде добре и внимателно обмислен. Възможността двамата родители да уговорят помежду си размера на дължимата издръжка често бива пренебрегвана, макар и да е „най-безболезненият“ начин за разрешаване на проблема. Независимо кой вариант изберете, и независимо коя позиция заемате в спора, можете да разчитате на нашата юридическа помощ. Адвокат Димитрова-Филипова познава немското, българското и европейското семейно право и може да Ви съдейства за намиране на разрешение, съблюдаващо оптимално интересите и нуждите на детето и родителя.