Една от най-обсъжданите теми в юридическите среди в последните месеци, е влизането в сила на новия Регламент 2019/1111 относно компетентността, признаването и изпълнението на решения по брачни въпроси и въпроси, свързани с родителската отговорност и относно международното отвличане на деца, накратко Регламент Брюксел IIб (Brüssel IIb - VO). Новият регламент влeзe в сила от 01.08.2022 г. и предвижда изменения в няколко области. Една от най-съществените промени, която новият регламент въвежда, е регламентацията относно международното отвличане на деца, известно също така като отвличане на дете от родител.

Исторически контекст

До сега международното отвличане на деца беше уредено от Регламент Брюксел IIa (предшественикът на новия регламент), както и от Хагската конвенция от 1980 г. Новият Регламент Брюксел IIб ще продължава да допълва Хагската конвенция от 1980 г., като цели запълване на празноти и отстраняване на неточности, които с годините са били забелязани в юридическата практика. На първо място, веднага прави впечатление, че ако преди съгласно „стария“ Регламент Брюксел IIa отвличането на дете беше общо уредено в чл. 11, то „новият“ Регламент Брюксел IIб съдържа цяла нова глава III “Международно отвличане на деца”, уреждаща по-подробно тази материя (чл. 22 – чл. 29).

Правните нововъведения, касаещи отвличане на дете от родител

А какви са всъщност промените? Ако целите им могат да бъдат описани накратко, то промените, касаещи отвличането на деца от родител, биха могли да се опишат така: по-бърз процес, по-засилено сътрудничество между съдилищата и институциите в държавите членки и, разбира се, запазване във възможно най-висока степен на висшия интерес на детето. От наша гледна точка най-важните нововъведения, свързани с отвличането на дете от родител, са следните:

Срокове за произнасяне на решение, респ. изпълнение на решението по схемата 6 + 6 + 6

Родителите, които са имали злощастието да бъдат страна в производство по отвличане на детето им знаят, че макар и по „стария“ Регламент Брюксел IIa, срокът за произнасяне на решение да беше 6 седмици, то на практика той рядко се спазва. „Новият“ регламент прави няколко стъпки напред в тази насока. Така от 01.08.2022 г. не само първоинстанционният съд, който е сезиран с молба за връщане на дете, но и съдът, пред който е подадено обжалване срещу първоинстанционното решение за връщане на дете, трябва да постановяват решенията си в срок от максимум 6 седмици, след като са били сезирани.

Целта е продължителността както на първата, така и на втората инстанция да е максимум 6 седмици. Другата важна промяна е, че съгласно Регламент Брюксел IIб същият следва да е и максималният срок, в който да бъдат предприети мерки относно привеждането в изпълнение на решението. Тъй като в практиката именно изпълнението на решение, постановяващо връщане на детето, обикновено не преминава безоблачно, въвеждането на 6-седмичния срок за изпълнение е приветствано от юристите. Въпреки това обаче Регламент Брюксел IIб, също като предшественика си, не предвижда санкции при неспазване на 6-седмичния срок. Единствената възможност за родителя, подал молбата, е да поиска от компетентния орган да му бъдат посочени мотивите за забавянето.

Засилване на сътрудничеството между Централните органи на държавите членки и съдилищата

• С новия Регламент Брюксел IIб се продължава вече утвърдената практика за възможно най-бързо обработване на постъпила в Централните органи на съответните държави молба за връщане на дете и за оказване на съдействие на родителя, който я е подал.
• Стъпка напред е направена и при сътрудничеството между съдилищата. Така в случай на отказ за връщане на дете поради сериозна опасност от психическо или физическо увреждане или поради противопоставяне на детето, съдът, постановил отказа издава служебно удостоверение. Също така в подобни случаи, ако на съда, постановил отказа за връщане, му е известно, че в държавата, в която детето е пребивавало преди това, има висящо производство относно родителска отговорност, то в рамките на един месец от дата на решението за отказ, изпраща препис от решението, удостоверение и евентуално съдебен протокол или други документи. Ако на практика тези срокове реално бъдат спазвани, то по наше мнение това би имало позитивен ефект върху бързината на процеса и в съответната държава, разглеждаща спора относно родителската отговорност.

Право на детето да изрази мнение

Както и до сега, детето, чието връщане се иска, има право на мнение в производството. Преценката за това как да бъде предоставено на детето това право, е оставено на съда в зависимост от възрастта и възможността на детето да формира самостоятелна преценка, като се държи сметка и за утвърдената в съответното национално право съдебна практика.

Медиация и алтернативни способи за разрешаване на спора

За първи път в Регламент Брюксел IIб алтернативните способи са посочени като възможност за разрешаване на конфликта. Реално обаче с оглед на целената бързина на съдебния процес е трудно мислимо в рамките на 6 седмици да бъде проведена медиация и след евентуален неуспех (което е и практически най-вероятният завършек в подобни казуси), да бъде проведено съдебно производство и произнесено решение.

Правен съвет

И така, настоящата статия изразява нашето мнение и кратко резюме на малка част от новите правила, които Регламент Брюксел IIб въвежда от август тази година. Тепърва предстои да видим дали целите на новия регламент ще бъдат постигнати. А ако и Вие сте родител, попаднал в подобна ситуация и се колебаете кой е правилният подход, то ние сме на Ваше разположение за юридически (а защо не и житейски) съвет и процесуално представителство.