Инфотека

Телесна повреда и побой

Автор: адв. д-р Мария Милушева, специалист по наказателно право

Ежегодно в цяла Германия се образуват хиляди наказателни производства за престъпления за телесна повреда. До физически изстъпления се стига както в обществения, така и в частния сектор, като причините могат да бъдат от различно естество. В зависимост от вида на извършването и последствията от повредите наказателноправните последици могат да стигат от парична санкция до дългогодишно лишаване от свобода. Настоящата статия дава обща представа за законовото уреждане на отделните престъпления за телесна повреда и на участието в побой, без да претендира за изчерпателност.

Умишлена телесна повреда

В германската Конституция е залегнала задачата на държавата за оказване на закрила на отделния индивид от противоправни посегателства върху физическата му невредимост. Който малтретира физически друго лице или увреди здравето му, може да бъде преследван и наказан по Наказателния кодекс. Физическо малтретиране е всяко увреждане на физическото благосъстояние или на физическата цялост, която не е просто незначителна. В съдебната практика един шамар напр. се приема за значителен, дори ако няма следи от насилствено въздействие, нито пък да може да бъде направена констатация за силата му или болкоусещането на жертвата. Здравословно увреждане е предизвикването или усилването на болно състояние, което излиза извън единствено незначителни увреждания. Стига само в следствие на посегателството пострадалият да страда от главоболие, умора и нарушения на концентрацията. Ако някой напр. през по-продължителен период от време бива обезпокояван от шум, може да е налице здравословно увреждане, ако от това възникнат патологични състояния като смущения в съня, сърдечни и стомашни оплаквания или обостряне на неврози.

„Физическото благосъстояние“ може да бъде увредено както в биологично-физиологично отношение, така и в умствено-духовно отношение. Върху физическата цялост могат да окажат отрицателно въздействие физически, а и психически процеси. При последните може да се приеме наказуема телесна повреда, ако чрез посегателството тялото бъде приведено в патологично, соматично обективируемо състояние. Като примери от съдебната практика могат да бъдат посочени появата на депресивни състояния със смущения в съня и концентрацията или стомашни болки при продължително маниакално преследване.

Физическите въздействия могат да бъдат мотивирани и/или провокирани по различен начин. Във всеки единичен случай трябва да се провери дали физическото посегателство е било необходимо, за да се отблъсне настоящо неправомерно нападение от себе си или от другиго. В случай че това е така, действието може да бъде оправдано като самоотбрана, в резултат на което деецът може да бъде освободен от наказателно преследване.

За престъплението „умишлена телесна повреда“ законът предвижда лишаване от свобода до пет години или парична санкция. Наказателната рамка се конкретизира като се претеглят обстоятелствата на конкретния случай. В тази връзка задачата на процесуалния защитник се изразява в извеждането на всички фактори, които се отразяват положително при определяне на наказанието и по този начин повлияват намаляването на размера на наказанието.

Умишлената телесна повреда по смисъла на член 223 се преследва само по тъжба на пострадалия, освен ако поради особения обществен интерес от наказателно преследване прокуратурата не счете обществената намеса за наложителна. Пострадалият от умишлена телесна повреда има право да се присъедини с тъжба към повдигнатото публично обвинение.

Опасна телесна повреда

Съгласно член 224 НК с лишаване от свобода от шест месеца до десет години се наказва този, който причини телесната повреда

  • чрез даване на отрова или други вредни за здравето вещества,
  • посредством оръжие или друг опасен инструмент,
  • посредством коварно нападение,
  • съвместно с друг участник или
  • посредством застрашаващо живота третиране.


В по-леки случаи наказанието лишаване от свобода е от три месеца до пет години.

Завишената в сравнение с умишлената телесна повреда наказателна рамка се обосновава с това, че начинът на действията, причиняващи телесната повреда, увеличава опасността от значителни наранявания и намалява изгледите на жертвата да се отбранява успешно. Не се имат предвид последствията от повредите, а по-скоро това, че даден фактор, завишаващ силата на въздействие на нападението, е бил използван умишлено с цел телесна повреда. При съвместна телесна повреда напр. жертвата е изправена пред минимум двама, действащи заедно нападатели, поради което тя може да бъде сплашена или възпрепятствана в защитата си. Нормативната концепция обхваща, наред със защитата на физическата цялост, и защитата на живота. Третиране, което според конкретните обстоятелства обективно е в състояние да изложи абстрактно на опасност живота на жертвата, се преследва също като опасна телесна повреда.

Тежка телесна повреда

Физическо въздействие, което има трайни последици като загуба на зрението, на слуха, на говора или на репродуктивната способност, се квалифицира по член 226 НК като тежка телесна повреда. Според член 226 НК престъпление извършва този, който нарани друго лице и от насилственото действие то загуби важна част на тялото или не може вече да я използва трайно. Ако в следствие на телесната повреда пострадалото лице бъде в значителна степен трайно обезобразено или изпадне в залиняване, парализиране или умствено заболяване или увреждане, наказанието е лишаване от свобода от една година до десет години. В случай че една от горепосочените последици е причинена умишлено или съзнателно, законът предвижда наказание лишаване от свобода за не по-малко от три години. Ако на дееца бъде доказано умишленото причиняване на повредата, тогава вече няма да е възможно ефективното изпълнение на постановеното наказание лишаване от свобода да бъде заменено с условна присъда. При такива положения е особено важно да се провери възможността за наличие на по-лек случай, който при определени обстоятелства да се наказва с условно осъждане.

Телесна повреда със смъртен изход

Физическите пререкания могат да имат фатални последствия. Ако чрез завършената телесна повреда деецът причини смъртта на пострадалото лице, се взима под внимание наказуемост по член 227 НК. Фактическият състав е обвързан с предпоставката, в тежест на дееца да бъде вменена непредпазливост по отношение настъпването на смъртта. Законът предвижда лишаване от свобода от три до 15 години. Онзи, който съзнателно „навлезе в забранена територия“ и умишлено повреди физически друго лице, се наказва по-строго от този, който предизвика непредпазливо убийството на друг (вж. член 222 НК). В практиката член 227 НК е придобил значението на компенсиращ фактически състав в случай, че умисълът за извършване на убийството - поне към момента на водещото до смъртта действие - не може да бъде доказан на дееца.

Телесна повреда по непредпазливост

Фактическият състав на телесната повреда по непредпазливост има предимно практическо значение в областта на пътното движение и в медицинската сфера. Като непредпазливост се определя пренебрегването на нужната в общуването грижливост. Затова основните компоненти на проверката на непредпазливостта са нарушаването на обективно задължение за грижливост и неговата разпознаваемост. Лице, което действа непредпазливо, не иска да наруши правовия ред съзнателно. При напрягане на целите му умствени сили обаче то е могло да разбере, че действията му са щели да станат опасни за защитено правно благо.

Телесната повреда по непредпазливост (член 229 НК), както и обикновената умишлена телесна повреда (член 230 НК), е престъпление, преследващо се след подадена молба. Това означава, че правоохранителните органи се намесват едва с подаването на молбата за привличане под наказателна отговорност, освен ако прокуратурата не счете, че е налице особен обществен интерес. В противен случай жертвата има възможност да подаде частен иск за наказателно преследване.

Участие в побой

За участието в побой законът предвижда наказание лишаване от свобода до три години или парична санкция. Побой е преминаваща във взаимни насилствени действия кавга, в която участват активно минимум три лица. Следващи една след друга разпри с прилагане на физическо насилие между съответно две лица са достатъчни, ако между разприте съществува вътрешна връзка и се касае за единно общо събитие. Не е задължително участващите лица да бъдат физически активни по едно и също време.

Ако участващи лица напуснат побоя и останат само двама противници, които продължават разправията, тя загубва характера на побой по смисъла на член 231 НК. Разликата с едно нападение от страна на няколко участника, което особено в рамките на формите на участие по член 25 и следващите от НК може да е съотносимо, се състои главно в това, че при побоя се извършват насилствени действия и от двете страни, докато нападението е едностранно въздействие върху други. Следователно за потвърждение признака на побоя не е достатъчно, ако трето лице само насърчава двама противници или възпира други лица да участват в тяхната кавга или да се намесят умиротворително.

Ако дадено лице е участвало в побой или в нападение с прилагане на физическо насилие, без това да му бъде вменено в тежест, съгласно член 231 НК същото не трябва да бъде наказано.

Телесна повреда, причинена от длъжностно лице

Длъжностно лице, което по време на изпълнение на служебните си задължения или във връзка със служебните си задължения извърши или нареди извършването на телесна повреда, се наказва с лишаване от свобода от три месеца до пет години. При по-леки случаи наказанието е лишаване от свобода до пет години или парична санкция.