Наказателноправната конфискация е уредена в §§ 73 и последващите членове от Наказателния кодекс на Федерална Република Германия. Докато преди реформата на правото на конфискация през 2017 г. се правеше концептуално разграничение между изземването (членове 73 и последващите членове от Наказателния кодекс) и конфискация (членове 74 и последващите членове от Наказателния кодекс), оттогава целият комплекс се нарича конфискация.

Конфискация на облаги от престъпления по наказателни дела

Конфискацията на облагите от престъпление съгласно чл. 73, ал. 1 от Наказателния кодекс се отнася до отнемането на печалбата, т.е. извършителят или участникът в престъпление трябва да бъде лишен от всичко, което е придобил чрез или в последствие на незаконно действие, т.е. от облагите от престъплението. С други думи, престъплението не би трябвало да си „заслужава“.

В рамките на разширената конфискация по чл. 73а, параграф 1 от Наказателния кодекс е възможно да се конфискуват дори такива предмети, които не са свързани с конкретно осъденото престъпление, но са придобити чрез друго незаконно действие. Конкретно, този член има за цел да предотврати натрупването на печалби чрез повторно извършване на престъпления и да лиши извършителя от средства за извършване на бъдещи престъпления.

Имайки предвид условията на чл. 73b от Наказателния кодекс е допустимо да се постанови конфискация по членове 73, 73а от Наказателния кодекс и срещу други лица, които не са извършители или участници в престъпление. Такъв е случаят, например, ако третото лице само се е облагодетелствало от нещо в резултат на престъплението или ако полученото е било прехвърлено безвъзмездно, например ако извършителят е дал на съпругата си откраднато колие.

Ако конфискацията на предмета не е възможна, например защото е бил унищожен, може да се постанови конфискация на парична сума, съответстваща на стойността на придобитото (Wertersatz), съгласно чл. 73с от Наказателния кодекс.

Конфискация на продукти, средства и предмети, придобити в следствие на извършеното престъпление

За разлика от това, целта на членове 74 и последващите членове от Наказателния кодекс е да се затрудни повторното извършване на престъплението, като се разпореди конфискация на продуктите и предметите, чиято собственост, произтича от извършването на престъплението, както и на средствата за извършване на престъплението.

Продуктите от престъплението са например подправени документи. Средствата за извършване на престъпление са, например, оръжия или инструменти за кражба с взлом, използвани за нанасяне на телесни повреди. Предмети, придобити в следствие на престъплението са, общо казано, обекти на позоваване, т.е. обекти, към които престъплението се отнася пасивно. Следващият пример илюстрира разграничението: в случай на незаконно транспортиране на наркотици използваното превозно средство е средство за извършване на престъплението, докато самите наркотици са предмет, придобит като резултат от извършването на престъплението.

Предпоставката по чл. 74, параграф 3 от Наказателния кодекс е вещите да принадлежат на извършителя или участника към момента на вземане на решението. Следователно чужди предмети не могат да бъдат конфискувани съгласно тази разпоредба.

В отклонение от този принцип, конфискация от други лица е възможна и при ограничени условия съгласно чл. 74а от Наказателния кодекс, например ако третото лице по непредпазливост е допринесло за използването на предмета като средство за извършване на престъплението. Въпреки това такава конфискация от трети лица по принцип не е възможна, а само в случай на определени престъпления, като например пране на пари по чл. 261, параграф 10 от Наказателния кодекс.

Освен това е възможно да се разпореди т.нар. конфискация на обезпечение срещу трети лица съгласно чл. 74b, параграф 1, № 2 от Наказателния кодекс, ако съответните предмети застрашават обществото или ако съществува опасност те да бъдат използвани за извършване на незаконни действия. В този случай обаче третото лице обикновено се обезщетява от държавната хазна освен ако не е придобило предмета със знанието за възможна конфискация, чл. 74, параграфи 2 и 3 от Наказателния кодекс.

Също така в рамките на чл. 74 и последващите членове от Наказателния кодекс вместо конфискация на предметите може да бъде наложена конфискация на съответната парична сума, например ако извършителят е продал вещта на неизвестно трето лице. Размерът на обезщетението се изчислява в зависимост от съответната пазарна стойност на конфискувания предмет към момента на вземане на съдебното решение. Определената от съда стойност отговаря най-точно на обичайната цена, която може да се получи за предмет, сравним по вид, качество и количество. Ако такава стойност не може да бъде ясно определена, тя може да бъде оценена по преценка на съда.

Конфискацията според закона за административните нарушения

Законът за административните нарушения съдържа и разпоредби за конфискация в чл. 22 и последващите членове. По отношение на съдържанието си те по същество съответстват на горепосочените разпоредби за конфискация в наказателното право. Според член 29а алинея 1 от Закона за административните нарушения благото, придобито чрез нарушението, подлежи на конфискация. В тази връзка чл. 29а алинея 3 от Закона за административните нарушения предвижда, че разходите на извършителя или на другото лице трябва да бъдат приспаднати при определяне на стойността на приходите. Според т. 2 обаче, това, което е било изразходвано или използвано за извършване на престъплението или за подготовката му, не се взема под внимание. Съгласно решение на OLG Zweibrücken от 15.08.2019 г. - 1 OWi 2 Ss Bs 46/19 обаче не всички инвестиции в забранени сделки подлежат на забрана за приспадане. Единствено тези, които са били доброволно и съзнателно похарчени или използвани за извършване на престъплението или за подготовката му, не могат да доведат до намаляване на наказанието. Съответно винаги се изисква субективен компонент („за“). За разлика от това се приспадат такива разходи, които са били вложени в забранена сделка, но извършителят по небрежност не е преценил незаконността на сделката, т.е. разходите не са направени съзнателно и умишлено с цел извършване на престъпление. Предпоставка за приспадане е времевата и фактическата връзка на разходите с получаването на приходите от престъплението. Приспадащи се разходи са, например, пътните и транспортните разходи (съставени от разстоянието, почасовото заплащане и пътните такси), но само ако са направени именно с цел получаване на предмета, който е основание за конфискация (например заплащане за превоз на товари) (например (-) в случай на „обратен превоз“: разходи, направени дори без превоз на товари). Съгласно чл. 29а алинея 4, изречение 1 от Закона за административните нарушения размерът и стойността на приходите, включително разходите, които трябва да бъдат приспаднати, могат да бъдат оценени (вж. също OLG Karlsruhe, заповед от 18.3.2012 г. - 2 Rb 9 Ss 852/18: знание на лицето, което действа пряко (напр. шофьор на камион), е достатъчно и за субективния компонент, отнасящ се до участниците в конфискацията като трети лица).

Повече информация относно практическото приложение на наказателноправната конфискация ще откриете в нашата статия „Конфискация на активи в практиката“.